Д-р Вергиния Георгиева
Н.С. II ст. д-р Вергиния Георгиева е специалист по вътрешни болести, фармакология и фитотерапия. Член е на Нюйоркската академия на науките, на Съюза на учените в България, на Международното дружество за изследване на хистамина, на Дружествата по невронауки и фармакология у нас. Д-р Георгиева е последовател на известната природолечителка Лидия Ковачева. В продължение на повече от двадесет години работи по метода лечебно гладуване в омекотена форма, доразвивайки тази система. Има стотици научни и популярни публикации и участия в медиите.
Н.С. II ст. д-р Вергиния Георгиева открива своето призвание в областта на природната медицина и гладолечението като пациентка, ученичка и близка приятелка на народната лечителка Лидия Ковачева.
Повече от петнадесет години, доктор Георгиева черпи от опита и човеколюбието на тази необикновена личност, помогнала на хиляди хора, спасила ги от сигурна смърт, излекувала ги или научила на здравословно хранене и живот.
Теория и практика:
На базата на придобития безценен опит от дългогодишното приятелство и сътрудничество с Лидия Ковачева, доктор Георгиева систематизира, развива и прилага на практика една стройна теория за пътищата за достигане на природосъобразен и многостранно балансиран начин на живот.
Своеобразен връх в реалното прилагане на своята теория, доктор Георгиева постига при провеждането на специализираните лечебни програми в Центъра за природна медицина и гладолечение в град Банкя.
Научен сътрудник II степен Доктор Вергиния Георгиева за теорията на Лидия Ковачева: “В началото имах големи съмнения и колебания. Бях скептик и вярвах единствено на официалната медицина. Но Лидия Ковачева успя да ме убеди, че във всеки човек има огромни резерви и ако той тръгне внимателно и постепенно в посока лечебно хранене и гладуване, тези резерви се активизират. Всъщност това са принципите на Хипократ, в който се кълнем като лекари. Известна е фразата му: ‘Храната е вашето лекарство, а лекарството е вашата храна’. И аз не подозирах колко огромни са възможностите на алтернативните средства за въздействие върху организма. Сега, след толкова години, когато се обърна назад, си давам сметка, че всъщност медицината е една. Изкуствено сме я разделили на официална и нетрадиционна”.
